Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2OE5
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12SP5

Забележителности

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 20.01.2024

Античен керамичен център

Археологическият обект се намира на 5 км северозападно от гр. Павликени в посока към с. Върбовка. Той представлява музей на открито, в чиято основа е земеделско имение (villa rustica), което е и един от най-големите центрове за производство на керамика в провинциите Долни Мизия и Тракия през IIIII в. сл. Хр. На място са експонирани централният вилен комплекс, както и част от откритите 51 пещи. Те потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. В имението на античния владетел и днес може да се види специалната отоплителна инсталация – хипокауст, която поддържала постоянна температура в помещенията и осигурявала отопление на типичната римска баня.

Античният керамичен център е най-добре проученият такъв обект в Югоизточна Европа. Изследователят му Богдан Султов още през 70-те г. на миналия век го превръща в първия музей на открито в България. От съществувалото в онова време антично селище са открити зидове, колони, оброчни плочки, керамика и монети.

С парчета от открити по време на разкопките римски керемиди и тухли е направена археологическа база. В близост до нея е обособена и част за експериментална археология с възстановки на функциониращи грънчарска работилница, пещи за съдове и строителна керамика, и басейни за пречистване на глина. Част от комплекса е и музейна сграда с изложени находки, открити по време на проучванията – една от най-добрите колекции на римска керамика в България. Обектът е достъпен целогодишно, има изградена инфраструктура и поставени крайпътни указателни табели.

Античният керамичен център край Павликени е обявен за паметник на културата (недвижима културна ценност) с категория „национално значение” с Протокол №11 от заседание на НСОПК (СЕСОНКЦ) от 11.12.2000 г. С Решение №486 от 16 юли 2020 г. на Министерски съвет Античният керамичен център е предоставен за безвъзмездно управление на община Павликени за срок от 10 години.

 

Исторически музей – Павликени

Исторически музей – Павликени се помещава в самостоятелна двуетажна сграда по проект на арх. Теофил Теофилов и разполага с 600 кв.м. площ за постоянната си експозиция. На входа на сградата има монументално пано, изработено от проф. Георги Чапкънов по проект на художника Григор Спиридонов. Създаден през 1978 г., Исторически музей – Павликени съхранява, популяризира, проучва и опазва културно-историческото наследство на Павликени и останалите 19 селища от региона. Във фондовете на музея се съхраняват над 22 хиляди фондови единици и движими паметници на културата.

Музеят работи целогодишно, от понеделник до петък включително, както и събота с непълно работно време. При направени предварителни заявки, групи се приемат и през почивните дни. Ден за безплатно посещение е всеки последен четвъртък на месеца. На първия етаж на сградата е разположена „Художествена галерия“, която разполага с около 200 произведения на изкуството – живопис, графика и скулптура. На втория етаж на музея е подредена общо историческа експозиция, в която по хронологичен ред е проследена историята на Павликени и региона. Показаните музейни ценности са подредени в постоянните експозиции: „Античен керамичен център“, „Археология“, „Възраждане“, „Етнография“, „Нова история“.

Уникален експонат от периода на Възраждането е стенописният Вечен календар на отец Матей Преображенски (Миткалото) – възрожденец, книжовник и революционер. Идеята за вечния календар изниква, когато Матей Преображенски е в атонския манастир Света гора и прави негов прототип от дървени летви. През 1870 г., когато Матей Преображенски е даскал в с. Михалци, тревненският зограф Венко, под ръководството на отец Матей и спазвайки неговите чертежи, стенописва Вечния календар върху външната стена на Българското народно взаимно училище в селото, построено през същата година. Стенописът е единственият запазен веществен документ за самородния гений на Миткалото. От 2000 г. оригиналът на календара се съхранява в експозицията на Павликенския исторически музей.

 

Зоокът

Зоокът Павликени се намира в град Павликени в непосредствена близост до градски парк Кирил Ракаров. Входът е безплатен. Зоокътът работи целогодишно, без почивни дни, като пикът на посещенията е през пролетно-летния сезон. Зоокътът е единствен по рода си в региона и областта. Зоокътът отговаря на изискванията на нормативната уредба по отношение условията за отглеждане на животните –- клетки, храна и др. и има издаден нов лиценз №38 от 22.10.2020 г. със срок на валидност до м. декември 2025 г. Обитателите на зоокъта са повече от 200 от над 50 животински вида, разположени на площ от над 10 дка. В самото му начало е изграден детски кът с люлки, пързалки и катерушки, които макар и стари, се поддържат здрави, чисти и безопасни за използване от малчуганите. По алеите на зоокъта са разположени пейки за отдих, изградени са места за отдих, разположени под естествена сянка, оборудвани с маси и места за сядане, изработени от дънери на дървета. Тревните площи и растителните видове се поддържат в изрядно състояние и редовно се третират против кърлежи, бълхи и др. Служителите на Зоокът Павликени са винаги готови да задоволят любопитството на децата и възрастните като отговарят на въпроси относно произход, навици, хранене на животните и др. По предварителна уговорка се изнасят и беседи. На територията на Зоокъта се провеждат различни тематични детски мероприятия и събития.

 

гр. Бяла черква

Българският възрожденски дух е запазен във втория град на община Павликени – Бяла черква, разположен в чудната долина на река Росица. Спомените тук са силни, а традициите са съхранени в душите на хората. Най-силен е образът на народния учител и революционер Бачо Киро, който създава в градчето взаимно новобългарско светско училище през 1860 г. И млади, и стари не се поколебават по-късно да го последват в борбата на живот и смърт за освобождението на родината. Тленните останки на Бачо Киро се съхраняват в църквата „Св. Димитър“ в града.

Една година по-късно градът посреща руските войски. И днес в центъра на Бяла черква се извисява камбанарията-паметник на руските освободители. На територията на града има общо 11 паметника и 94 паметни плочи.

На разположение на туристите са Исторически музей - гр. Бяла черква, къща-музей „Цанко Церковски“, къща-музей „Райко Даскалов“, природо-научна експозиция „Към природата с любов“ и етнографска експозиция.

 

Лесичерският стълб

Уникален римски обелиск се намира на 3,12 км югоизточно от с. Лесичери в посока към с. Мусина (на 300 метра от пътя между двете села). Сред местното население е известен още и като „Марков камък“, „Дикилиташ“ или „Стъбло“, като легенда свързва изграждането му и построяването на Западния акведукт на Никополис ад Иструм с юнака Дели Марко, съревновавал се за обичта на своята любима с момъка, когото тя обичала. Обелискът представлява стълб, граден от 15 масивни каменни блока. Със своите 13,80 м паметникът е най-високата надземна структура от римската епоха в България, която надминава по височина дори Южната порта на Хисаря. От открит в близост надпис е известно, че градският съветник и жрец на култа на богинята Рома – Квинт Юлий или Клавдий Валенс, издига паметник в чест на себе си и своите родители. Лесичерският стълб датира от II–III в. сл. Хр.

 

Римски каптаж – с. Мусина

Римският каптаж е разположен в югозападната част на с. Мусина, като до него е изградена инфраструктура и са поставени указателни табели. В непосредствена близост до него се намира и Мусинската пещера. Римският каптаж е масивно осмоъгълно четириредово съоръжение, градено от редуващи се трапецовидни и шестоъгълни блокове. От тук започва двадесеткилометровият Западен акведукт (водопровод) на римския град Никополис ад Иструм (до дн. с. Никюп). Каптажът улавя мощен карстов извор с кристално чиста вода, чиято температура 13,9ºС е постоянна целогодишно. Функционирането на акведукта е датирано към II – IV в. сл. Хр., а от каптажа все още извира вода, даваща началото на р. Пещерска.

 

Православен храм „Успение Пресветая Богородици“, с. Михалци

Изграждането на първата църква в с. Михалци започва през 1833 г. Три години по-късно, през 1836 г. храмът е осветен и наречен „Успение Пресветая Богоридици“. Със Заповед на Министъра на културата № РД-9Р-75 от 5 октомври 2018 г., обнародвана в ДВ бр. 105/18.12.2018 г., църквата е обявена за архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност от Възраждането с категория „национално значение“.

 

Екопътека „Негованка“, каньонът на р. Негованка и водопадът Момин скок

Екопътека „Негованка“ осигурява на туристите изненадата от една почти девствена природа в централната част на страната. Позната и като „Еменска екопътека“, обявена за защитена природна местност през 1980 г., тя е разположена в землищата на селата Емен и Михалци. Отстои на 19 км от гр. Павликени и на 24 км от гр. Велико Търново. Тя започва с Еменската пещера, разположена на левия бряг на р. Негованка, преминава през водопада „Момин скок“, където е най-тясната част на каньона, и завършва в долната част на язовир Негованка. Негованската екопътека е първата екопътека в България. Първоначално е създадена през 1992 г. по идея на Петър Петров, през 2001 г. съоръженията са подновени и маршрутът е продължен в кръгов вариант.

Подходящ за посещение и разходка е периодът м. май-м. септември.

Близки обекти са Хотнишката екопътека и геокомплексите „Зарапово“ и „Пропастите“.

 

Регионалният атрактивен геокомплекс „Зарапово“

Регионален атрактивен геокомплекс „Зарапово“ в с. Вишовград е естествено допълнение към „Негованска екопътека“, заради непосредствената си близост и впечатляваща красота. Разположен на метри от пътя Павликени-Балван-Велико Търново, комплексът предлага място за почивка и пикник, като най-атрактивната част от него е водопадът, висок 15 м.

 

Регионален атрактивен геокомплекс „Понорите“

На 50 м от главния път Велико Търново – Павликени се намира геокомплекс „Понорите“, известен и като „Пропастите“, представляващ две карстови пропасти, свързани помежду си с тунел с дълбочина 24 м. По метални стълби може да се слезе до дъното, а до тях има изградена беседка за отмора, откриваща красива гледка на околността. Пещерата и пропастите са свързани подземно с Еменската пещера, която е част от Еменския каньон.

Местни вярвания разказват, че едно от карстовите образувания край с. Мусина е входът за Долната земя. Причината е, че в дълбоката паст на пещерата често падали животни, а техният вой ехтял над близкото село и плашел местните хора като вик от Отвъдното.

 

Мусинска пещера

Мусинската пещера е в съседство на римския каптаж. Тя е обитавана от дълбока древност. Днес в нея може да бъде видяна компактна колония от прилепи. До пещерата е изградена инфраструктура и са поставени крайпътни указателни табели. Пещерата и карстовия извор в местността „Пещерата“, землище на с. Мусина, община Павликени, са обявени за защитена природна забележителност със Заповед № 1799/30.06.1972 г., ДВ бр. 59/1972 г.