Община Павликени

Град Бяла черква се намира в Централна Северна България, в западната средна част на Великотърновска област, на територията на община Павликени (5 км). Намира се 112 м надморска височина. Постоянното население наброява 2683 души (по данни на ГД „ГРАО“ към 15 март 2021 г.)

Името на селището до 1879 г. е Горни турчета. След Освобождението селото е преименувано от населението на Бяла черкова. През 1966 г. името е променено на Бяла черква. По повод 100-годишнината от избухване на Априлското въстание в Бяла черква, през 1976 г. селището е обявено за град.

Бяла черква е второто по големина населено място на територията на общината. В близост до него тече река Росица.

Бяла черква попада в област с умереноконтинентален климат. Има типичен континентален характер, чийто най-характерни белези са горещо лято, студена зима, голяма годишна амплитуда, близка до най-голямата за страната. Преобладаващите почви са черноземи, подходящи за отглеждане на селскостопански култури.

Землището на Бяла черква пази следи от древността, когато тук се заселват тракийски племена, привлечени от плодородната и красива земя. Следващите обитатели на района – римляни, славяни, прабългари и османски турци, оставят в наследство крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм (с. Никюп) за Мелта (Ловеч) и Сердика.

Бяла черква е един от символите на Възраждането в България. През този период в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и национално освобождение.

През 1832 г. белочерковци построяват първата църква – „Свети Димитър“, а през 1866 г. е издигната нова църква, в която са вградени римски мраморни колони от античния Никополис ад Иструм и която съществува и днес.

На 24 юни (стар стил) 1877 г. Бяла черква посреща свободата. Започва икономически и културен подем.

В селището днес функционират 5 музея: Градски исторически музей , Къща музей „Цанко Церковски“, Къща музей „Райко Даскалов“, Природонаучна експозиция „Към природата с любов“ и Етнографска експозиция

Читалище „Бачо Киро 1869“ в Бяла черква започва реалната си дейност в периода 1863 – 1865 и е сред първите десет читалища в България с непрекъсната дейност от основаването си до днес.

Паметниците в града са многобройни:

• Паметник-камбанария към църквата „Св. Димитър“ в Бяла черква, построен през 1878 г., е сред първите паметници в България в чест на Освобождението.
• Църква „Свети Димитър“ – построена е през 1866 г. в центъра на селището и в непосредствена близост до първата църква в Бяла черква, въздигната още през 1832 г., но незапазена до днес. В църквата се съхранява ковчежето с тленните останки на Бачо Киро.
• Паметник на Бачо Киро и мемориална стена с имената на 101 белочерковци, участници в четата на Бачо Киро и поп Харитон и в отбраната на Дряновския манастир.
• Паметник в местността „Черничака“ – сборно място на Белочерковската чета, водена от Бачо Киро, от където 101 белочерковски въстаници тръгват за Дряновския манастир.
• Паметник на мястото, където е заловен Бачо Киро от турците.
• Дъб с кръст („Комитският дъб“), намиращ се северно от Бяла черква, където през май 1867 г. спира за почивка четата на Филип Тотю.
• Кръст с мраморна плоча, поставен в памет на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която през 1868 г. преминава непосредствено до Бяла черква на път за Балкана.
• Мемориален комплекс със скулптура в цял ръст на Цанко Церковски в местността „Славееви гори“.
• Паметник в чест на освобождението на Бяла черква, издигнат на мястото, където белочерковци организирано посрещат руските войски на 6 юли 1977 г. (н. ст.).
• Паметник на Свободата в центъра на Бяла черква, посветен на загиналите белочерковци в Априлското въстание и във войните през 1885, 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г
• В центъра на Бяла черква могат да се видят следните бюстове-паметници: на Бачо Киро, на Цанко Церковски, на Райко Даскалов и на Атанас Неделчев.
• Около 95 паметни мраморни плочи, поставени на местата, където са били къщите на участниците в Априлското въстание от Бяла черква, а също на сградата на читалището и черквата.

11 май е официалният празник на града.