село Сломер

Дата на публикуване: 12.11.2020
Последна актуализация: 14.05.2021

Село Сломер се намира в средата на Дунавската хълмиста равнина на 125 м надморска височина. Отстои северно на 17 км от общинския център гр. Павликени, 57 км от областния център гр. Велико Търново и на 41 км южно от гр. Свищов. Постоянното население наброява 259 души (по данни на ГД „ГРАО“ към 15 март 2021 г.). Заедно със съседните села Батак и Карайсен образува своеобразен равнобедрен триъгълник с разстояние 4 км едно от друго. Водещите към селото пътища са от третокласната републиканска пътна мрежа, но са сравнително добри за пътуване. През зимния период се почистват и опесъчават.

Селището е разположено в долината на „Студена река“, която води началото си от чешма, намираща се на 700 м в землището на селото. Заобиколено е от всички страни с хълмове, което прави климата в самото село приятен за живеене през всичките сезони. Зимата е мека, а лятото – сравнително топло.

Землището на село Сломер се състои от обработваеми земеделски площи, ливади, пасища и гори. Почвата е черноземна и благоприятна за обработка и отглеждане на различни земеделски култури.

Не е известно от кога е създадено село Сломер. Съществува легенда, че в древността в м. „Слава могила“, която се намира на около 2 км северозападно от селото, е водена битка между противници, които впоследствие сключват мир. Там са открити върхове на стрели и части от други оръжия. По тази версия, селото се е казвало „Славамир“. Турците го наричали „Сла-мире“ и с течение на годините се е образувало днешното „Сломер“.

Друга версия за произхода на селото е, че тези земи са били населявани от славянски племена, чиито племенен вожд се е казвал Славомер-Славомир. Неговото име е носело и поселището. С течение на годините се е образувало днешното наименование „Сломер“.

Какво е станало с населението на селото не е известно. Знае се, че през средновековието жителите са били застигнати от чума и оцелелите са се заселили на 3 – 4 км югоизточно от бившето поселище, в долината на „Студена река“, където е разположено в днешно време с. Сломер.

По време на османската власт, селището е било заселено от турци. По време на Руско-Турската Освободителна война, голяма част от населението е било българско. Една незначителна част са били турци, събрани в малка махала. Руските войски освобождават селото на 23 юни 1877 г. По това време, през 1878 и 1879 г. е построен и храма „Свети Йоан Рилски“. Иконите са подарени на църквата от Руския император, който по това време е квартирувал в с. Горна Студена – на 21 км от Сломер.

Старото училище на селото е построено през 1879 г., а през 1923 г. е завършена новата триетажна сграда на учебното заведение, която има и салон.

През годините на изграждането на Свободна България, селото дава своя дял с личността на Недялко Мочуров Атанасов – български учител, политик, Председател на две Обикновени Народни събрания, депутат в няколко Обикновени Народни Събрания, министър в Правителството на Стамболийски, който за прогресивните си идеи е лежал в затвора преди и след Девети септември 1944 г. Сред жертвите на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни има и сломерски войници.

В центъра на с. Сломер се намира православният храм „Свети Йоан Рилски“. Стенописите и фреските са автентични и много добре съхранени и автентични още от изграждането му. Също в центъра на селото е изграден войнишки паметник-чешма в чест на загиналите войници от селото във войните 1912 – 1913 г. и 1944 – 1945 г.

Народно читалище „Развитие“ е основано през 1895 г. и разполага с библиотека и неработещ киносалон. В селото са изградени петнадесет чешми с чучури, „постави“ за поене на животни и специални места за пране и сушене на дрехи. В местностите „Слава могила“, от която селището носи името си, „Трите могили“, „Корийката“, „Страната“, „Зад бърдо“, гората „Кусора“ и цялото землище на селото, могат да се видят различни природни забележителности.

Празника на селото, съборът, се провежда всеки трети уикенд на месец октомври.