село Росица

Дата на публикуване: 12.11.2020
Последна актуализация: 14.05.2021

Росица е село в Централна Северна България, разположено на границата на Дунавската равнина с първите възвишения на Предбалкана, на 6 км югозападно от центъра и община Павликени и на границата с община Сухиндол на област Велико Търново. Намира се на 110 – 130 м надморска височина. Постоянното население наброява 111 души (по данни на ГД „ГРАО“ към 15 март 2021 г.).

Преобладаващият релеф около селото е равнинен. Климатът на селото е идентичен с този в района и е умереноконтинентален. До селото на 1 км южно от реката е построена водноелектрическа централа „Росица“ 2 с инсталирана мощност 3,12MW и която е в редовна експлоатация от 1960 г. На 12 км западно и нагоре по течението на реката е изграден яз. „Александър Стамболийски“, който е в редовна експлоатация от 1954 г.

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков старото название на селото е Съ̀рбе. Село Росица с днешното си местоположение е възникнало в края на XIV в. и началото на XV в., когато Второто българско царство – Търновското пада под османско владичество (1393 г.). Но официално в държавните регистри се споменава от 1878 г.

Една от правдоподобните версии за създаването е: В местностите Юртлука и Бати бара е било разположено старобългарско селище, което е било и в обслужващата система на опожарения при нашествието на османските орди Манастир – „Св. Иван Предтеча“, който е заемал важна роля в Българската православна църква.

Новото читалище е построено на мястото на стара избена и складова сграда и функционира от 1958 г.

В землището на селото са разкрити останки от римско, прабългарско и средновековно време, както и наличие на естествени образувания, дадености и забележителности:

Калето (първата канара от лявата страна на Гости дол), Мал баир са праисторически обекти, свързани с римска и тракийски култури. Има следи от крепостни стени. От там се е наблюдавал и охранявал римския път. Самият Гости дол – красив каньон, водещ началото си от Даймите. Дермян коросу (воденичарската гора), Скалата на Юнака с калпака. Това е прекрасно начало за екопътека с дължина около 4 км, през Селището до Чуката, Големия боаз или Боаза, Манастира, Келеметата, Трескавото кладенче и Хижата;

Пещерата-Пизуля, Гости дол, Келеметата, Хижата представляват природни дадености, които биха впечатлили природозащитници и любители на природата. Преданията говорят за връзка на Пизуля с Еменските пещери.

Тъмреш с Великината чешма – старо римско селище на богати римски или тракийски владетели-аристократи, разположено непосредствено северно, североизток от Блатото, на около 1,5 км от селото. Там са намерени златни огърлици и накити, сребърни съдове и др. предмети, даващи сведение за културата на римляните и траките от преди 2 хилядолетия.

Природни, прабългарски и православни обекти и забележителности:

Юртлука – местност, непосредствено източно от края на селото и до реката (там сега са разположени рибарници и помощни стопанства) е прабългарско селище, което е съществувало и през средновековието. Манастирът „Св. Йоана Предтеча“, разположен на 1,5 км и югоизточно от селото, опожарен от османските орди.

Келеметата и Големия боаз, Хижата, Домуз гьол – местности на около 1,5 км от селото с богата растителност, вода и прекрасен чист въздух – през пролетта ухае на люляк и липа.

Река Росица пресича мерата на селото по протежение на около 5 км, като е създала красиви естествени водостоци с височина до 1 м. При заустването си реката изкуствено създава красивия водопад Преливника. Има прекрасни места за отдих и разхлада – Горния, Долния вир, Преливника. Създава прекрасни условия за спортен риболов.

Всяка година на празника Св. Архангел Михаил“– Архангеловден (21.11, а по стария стил 08.11) в Росица се провежда традиционния общоселски събор.