Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O94
Z7_PPGAHG8001LQD0Q5EB3TVQ1QI3
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12KB5

село Мусина

Дата на публикуване: 12.11.2020
Последна актуализация: 14.05.2021

Мусина е село в Северна България, община Павликени, област Велико Търново. Намира се на 223 м надморска височина. Постоянното население наброява 102 души (по данни на ГД „ГРАО“ към 15 март 2021 г.).

Разположено на северозапад, недалеко от Търново, село Мусина е едно от най-будните села в Търновско преди и след освобождението на България от османско владичество. Оттук са минавали и отсядали за почивка търговските кервани, пътуващи от Свищов за Търново и обратно.

Според преданието селото е образувано непосредствено след падането на България под османско владичество. Оцелелите хора от селищата (Шаварна), (Бабина) и (Жалба), опожарени от турците, тъй като мъжествено са защитавали „Калето“ – едно от далечните западни укрепления на Търново, се събират севроизточно от извора на река Пещерска и основават селото, Мусина, както гласи преданието, носи името на Мусьо войвода, защитник на „Калето“ и манастира край село Водица, където е живяла майката на цар Иван Шишман ((1371 – 1393) до падането на Търново.

Според друго предание, разказано от Георги Тодоров Късмичев (1854 – 1847), Мусина носи името на майстор Мусьо, строител на историческия римски каптаж.

Каптажът на река р. Пещерска е построен с робски труд и осигурява със студена планинска вода известният римски град Никополис Ад Иструм. Както е известно този град е построен в чест на победата си над Даките (106) от римския император Траян.

Мнението на учени е, че Мусина възниква още в дълбока древност – по време на първобитнообщинния строй (в Мусинската пещера има открити следи още от първобитните хора). Траките са първите жители на селото. Името на Мусина има тракийски произход и е подобно на името Панега.

В 1790 г. е открито първото килийно училище в региона. В него са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца, а също така са ставали много от сбирките на Поп-Харитоновата чета, а Васил Левски е проповядвал своите идеи в много къщи, дори най-големият чорбаджия тогава е отварял вратите си за революционерите. Преди Освобождението село Мусина е било чисто българско и е било едно от най-будните в Търновска област.

През 1899 г. Цанко Церковски пише в Мусина своето „Възвание към българските земеделци“, с което призовава за създаването на Българския земеделски народен съюз.

Историята на мусинската църква „Света Параскева“ е тясно свързана с борбата за независима българска църква. Мусинската църква е започната през 1834 г. без никакъв ферман и затова е спряна. Изграждането ѝ се възобновява през 1835 г., но под предлог, че ще се прави къща на свещеника. За да се избегне напълно противодействието на турската власт, църквата бива вкопана три метра в земята. През същата година се появява чума. Минава тази епидемия и през 1836 г. тя бива окончателно доизработена без никакъв султански ферман. Освещаването и се извършва от търновския гръцки владика, през 1838 г.

През 1938 г. е завършена новата църква „Св. Параскева“. В годините след политическите промени от 1989 г. тя е опустошавана многократно, но през 2006 г. се съставя църковно настоятелство и започва ремонт и възстановяване на пораженията. Сега вече църквата е окончателно завършена. Народно Читалище „Нов живот“ е основано през 1870 г. от учителя Димитър Георгиев – Беляковеца.

От село Мусина започва Предбалкана. Релефът е много разнообразен, интересен, с много карстови образувания като Мусинската пещера и изворът до нея. На 50 м от главния път Велико Търново – Павликени се намира геокомплекс „Пропастите“, представляващ две карстови пропасти, свързани помежду си с тунел с дълбочина 24 м. По метални стълби може да се слезе до дъното, а до тях има изградена беседка за отмора, откриваща красива гледка на околността. Пещерата и пропастите са свързани подземно с Еменската пещера, която е част от Еменския каньон.

Мусински карстов извор (Пещерата)

Разположен е до шосето Велико Търново – Павликени и попада в регулацията на с. Мусина. Изворът е един от най-големите в тази част на страната. В близост има римски каптаж за Никополис ад Иструм, пъстървово рибно стопанство, неголяма водна пещера. През лятото на 2015 г. по проект „Местни инициативи“ беше изградена зона за отдих пред Мусинската пещера – беседка и пейки за почивка над тях на главния път В.Търново-Павликени през 1921 г. е построен и исторически паметник на всички мусинчани, загинали във войните.

Комитските дупки

Комитските дупки са скални образувания на юг от селото. Там след разгрома на Поп-Харитоновата чета се укриват 4 четника – Величко Помачето, Иван Д. Върбанчев, и Ангел и Георги Д. Рачевски. Те се укриват в скалите на „Бърдото“, където две седмици са хранени от близките си. Случайно биват открити от турски ловджии. Когато турците запалват огън над дупките, въстаникът Величко Помачето се намирал близо, но не бил заловен. Той успява да се скрие в хралупата на една стара липа. Другите трима въстаници, не можейки да понасят падащата върху тях жара, най-после излизат из дупките, но турците ги завличат при каптажа на чешмичката „Пчелинето“, където ги насичат на парчета и окачат на околните дървета. Писъците на тримата въстаници се чуват чак в Мусина, но никой не смее да им окаже помощ. Също така в тази местност се намира и вековна гора от габър.

Двата големи празника в селото са: 11 май – Честване на излизане на четата на Поп Харитон от с. Мусина и традиционният събор на селото на Петковден.