село Лесичери

Дата на публикуване: 12.11.2020
Последна актуализация: 14.05.2021

Лесичери е село в Северна България, община Павликени, област Велико Търново. Намира се на 82 м надморска височина. Постоянното население наброява 361 души (по данни на ГД „ГРАО“ към 15 март 2021 г.).

Селото е разположено в подножието на хълма Кутра. От него има връзка за селата Дъскот, Дичин, Стамболово, Мусина, Самоводене. ЖП гара Лесичери се намира на линията София – Горна Оряховица – Варна. На около половин километър от селото минава река Росица, един от притоците на река Янтра. Климатичните условия благоприятстват отглеждането на зеленчукови и овощни култури. През 20-те години на миналия век много градинари от селото са работили в Румъния и Унгария. В подножието на хълма почвенните условия са много подходящи за лозови насаждения. Климатът е типичният за Дунавската равнина.

В землището на селото са открити археологически доказателства за човешка дейност от времето на Римската империя. В подножието на хълма Кутра при селскостопански дейности бяха намерени останки от храм, който е във форма на детелина (ротонда). През землището на селото е минавал водопроводът, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм от водоизточник в пещера около село Мусина. Част от този водопровод е запазен в землището на селото и сега. В посока на юг-югоизток се намират останки от обелиск, наречен от местното население „Марковия камък“. Той представлява колона, която се състои от каменни блокове с височина над 5 – 7 м и диаметър около 3 м. В началото на века е имало две колони с различна височина. Според легенда, записана от унгарския пътешественик Феликс Каниц, той е построен от Крали Марко. Според археолозите, съществуват две версии – едната е, че на това място е имало пост, охраняващ водопровода, а другата е, че тук се е намирала лятната резиденция на император Траян. Очевидно е, че около тези каменни блокове е имало постройки, което се доказва от останките от глинени съдове, които се виждат след по-дълбока обработка на почвата. Освен това, когато тази площ е засята с пшеница, могат да се видят участъци от по-ниски растения, които очертават сграда, което вероятно се дължи на съществуването на каменни основи. Близо до Марковия камък се намира чешма и около нея има участък без растителност. Местното население разказва легендата, че там е имало пещера, в която има съкровище, но който се е опитвал да го намери, не се е върнал обратно. Много пъти селяните са намирали на това място дълбоки ями, направени от иманяри. Селото е съществувало по време на Второто българско царство. За неговото име има много версии, но най-разпространени са две от тях. Едната е свързана с думата лес или леска и се основава на доминиращата по това време горска растителност в района. Другата версия е, че селото носи името на първия заселник в тази местност – Леско.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ в село Лесичери е построена от учениците на Колю Фичето през 1873 година. Тя носи типичния за този самобитен български строител стил. Всяка година на храмовия празник св. Архангел Михаил в Лесичери се провежда традиционен общоселски събор. Действащо е Народно читалище „Надежда - 1872“ в селото.

Никола Захариев (1898-1945), политически и държавен деец, е роден в с. Лесичери. Футболистът Илиян Киряков също е родом от селото.