Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O94
Z7_PPGAHG8001LQD0Q5EB3TVQ1QI3
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12KB5

град Павликени

Дата на публикуване: 02.10.2020
Последна актуализация: 14.05.2021

Павликени е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Павликени. Намира се на 144 м надморска височина. Постоянното население на града наброява 11804 души (по данни на ГД „ГРАО“ към 15 март 2021 г.).

В района на Павликени са открити следи от праисторическия човек.

На 5 километра северозападно от града е разкрит голям керамичен център от I-III век сл. Хр. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал – глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.

Съществуват две версии за възникването на населеното място. Според едната, която се основава на недоказана легенда, името на града идва от името на болярина Павликян, който се е заселил на тези земи и е основал чифлик. Според другата версия, поддържана от известния изследовател на павликянството историка Милчо Йовков, населеното място се е образувало, като на негово място са се заселили павликяни от Тракия. Селището съществува през 13 – 14 век, а с името Павликян се споменава през 15 век. Според османски регистри от 1479/80 година то е павликянско село с 59 домакинства. Градът възниква след 1943 г. на основата на бившето с. Павликян, чието старо население е изповядвало павликянство. С името Бавликян и Павликян селото се споменава в османските архиви от XV-XIX в. През 1880 г. то има 580 жители. По време на Освобождението, 1878 г., е малко село.

Занаятчията Атанас Хаджиславчев, който се преселва в района след Освобождението на България, полага усилия Павликени да запази статута си на административен център. Първия свещеник в село Павликени е бил Иван Пенчев. Започва изграждането на православен храм от Уста Генчо от село Скорците. Храмът е осветен през 1882 година.

След отказа на земевладелците от Бяла черква павликенецът Атанас Хаджиславчев се съгласява да дари собствени земеделски земи на министерството на железниците, за да се построят жп линията и гара Павликени. Дотогава основната дейност в село Павликени е земеделието.

След прокарването на жп линията София – Варна (1899 г.) селото се развива в търговско и занаятчийско селище. Жп гарата дава в началото на 20 век голям тласък за развитието на селото като икономически и околийски център.

Със създаването на съответните административни, стопански, просветни, медицински и други служби, с откриването на седмичен пазар и ж.п. гарата Павликени окончателно извоювало правото на естествен административен, стопански, транспортен и политически център на 32 големи села с прогресивно и трудолюбиво население. Изпреварило съседните села в своето развитие, през 1894 г. Павликени става околийски център.
На 8 ноември 1899 г. е официално открита железопътната гара. Сградата на популярната банка е построена през 1922. Построява се и часовникова кула от пловдивчанина Таквор Гарабедян. В селището се открива земеделско опитно поле през 1925. През 1932 – 1933 от Бяла Черква в Павликени се премества държавното коларо-бъчварско училище. Наред с него е открито и Земеделско училище.

Благоустрояването на Павликени, цялостното му обществено-икономическо и политическо развитие, както и увеличеното население, го утвърждават като стопански и културно-просветен център на селата в района. Всичко дава основание на тогавашния Министерски съвет с Постановление №72 от 29 юни 1943 г. да обяви село Павликени за град, а Павликенска селска община за градска такава.

Изграждат се мелница, маслобойна, керамично предприятие, винарска изба, металообработващо предприятие.

Днес град Павликени е важен железопътен възел на централната жп линия София – Варна с развито машиностроене, лека промишленост, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли.

Периодът на 60-те и 70-те години остава в историята на Община Павликени като години на съзидателен и безкористен труд, години на много ентусиазъм и добри намерения, Развитието на транспорта и съобщенията, мащабната жилищно-строителна програма постоянно променят цялостния вид на Павликени и общината. През 70-те години Павликени вече има своя нова болница, пет училища, нова читалищна сграда. По-късно са изграден голям летен театър, спортна зала, Исторически музей. В XXI населението на града, общината, както и на съседни населени места се радват на покрит плувен басейн.

Тежката индустрия в Павликени е добре развита (производство на колела, джанти, селскостопанска техника). В града работят развити предприятия от сферата на преработващата промишленост. В Павликени функционират шивашко предприятие и по-малки фирми, както и фирми, съсредоточени в хранителната индустрия. Градът и общината са известни и с местните производители на декоративна растителност и цветя.

Градът е гара по ЖП линията София – Горна Оряховица – Варна. През града минават няколко важни пътя, които го свързват с градовете Велико Търново, Севлиево, Плевен, Свищов, Полски Тръмбеш и Русе.

На територията на града действат следните училища: ПГАТ „Цанко Церковски“, СУ „Бачо Киро“ и    ОУ „Св. Кл. Охридски“. В град Павликени работи Народно читалище „Братство - 1884“ с школа по изкуствата, която предлага музикални класове по различни инструменти. Към него функционира библиотека.

Православният храм „Рождество на Пресвета Богородица“ е издигнат и осветен през 1882 г.

В Павликени се намира единственият в тази част на България зоопарк, входът за който е свободен. Там живеят около 200 животни и птици от над 40 вида. Най-интересни за посетителите са маймуните гвенон, язовецът, патагонската мара, мечката,  еленът лопатар, щраусите от видовете нанду и ему, муфлоните, виетнамските прасета, кенгуруто-албинос, както и богатата колекция от фазани и други видове птици.